Игри

Информация за страница Дебелец

Дебелец е град в Северна България, Област Велико Търново. Намира се в близост до градовете Велико Търново, Килифарево и Дряново. Градът се намира на 6 км южно от Търново и на 225 км източно от столицата София. Покрай него освен това преминава главният път Русе – Стара Загора, а край него и жп линията Русе – Подкова. Микроклиматът е мек и поради тази причина температурните разлики не са големи. Това от своя страна създава благоприятни условия за развитието на зеленчукопроизводство. В околностите на града расте защитеният див божур, който за съжаление с всеки ден се среща все по-рядко. В миналото целият хълм откъм югозападната страна на града е бил покрит с това изключително красиво цвете, което расте на много места в България. Градът е разположен в долния край на Беличината котловина, където река Белица съединява своите води с тези на Дряновска река на средна надморска височина от почти 153 м. Котловината е оградена от хълмиста местност, а северно от града се простира хълм, известен под името Селския баир. Той започва от Присовското усое и върви по права посока запад, като завършва до жп тунел срещу квартал Чолаковци – Велико Търново. Западно от град Дебелец отвъд дряновската река и продълговатата верига се простират височините Лесовище, Стърчи крак, Таушана, Усойната, Патряв дял, Дебели рът, Челиш могила и Чукара. Още по времето на римско владичество в селището е имало наличие на живот. В околностите на днешния град от времето на Второто българско царство е имало старо селище и болярско селище с църкви и манастири.

                Южно от града край Селишкото деле пък се простира широка равнина, където според преданието се е намирало най-старото селище. За неговото изместване се посочват различни причини. Разказва се например, че е запалено и унищожено от турците по време на обсадата на Търново. Според друго предание пък е било напуснато от хората в резултат на опустошителна чумна епидемия. Най-ранни сведения за Дебелец пък се съдържат в Регистъра на тимарите в Търновско от средата на 15-ти век. От този документ впрочем става ясно, че селището е било зачислено към служебните ленове. Било е тимар на Пир Гаиб. Още от далечни времена градът се слави като земеделско селище, където основният поминък на населението е зеленчукопроизводството. Всъщност Дебелец е снабдявал със зеленчуци, дини, пъпеши и грозде областният град Велико Търново. Произведените в тамошните бахчи зеленчуци се характеризират с това, че са вкусни и свежи и същевременно търсени и предпочитани и в наши дни. Много от тях се отглеждат от потомствени градинари, които са работили в цяла Европа и Русия, като с това са разнесли славата на Дебелец по стария континент. В наши дни населението на града отново се връща към този поминък поради обстоятелството, че предприятията не работят и икономическото развитие в посока промишленост е спряло. Гражданите се славят и с това, че са особено трудолюбиви и умни и притежават изразен интелект и изключително добро възпитание. В града са съхранени патриархалните традиции и отношенията между хората, което го прави много приятно и уютно място за живеене. Това всъщност е ценно предимство, което тамошното население по всяка вероятност много цени.

 

 

 

Етикети:   Градове , Велико Търново , България
eXTReMe Tracker